ΥΠΟΜΝΗΜΑΤΑ

Напоследък стана модерно да се говори за наука у нас. Всички освен специалисти по футбол и политика вече са най-компетентни и по въпросите на науката. Нищо лошо, разбира се, от такива дебати, ако не бяха толкова повърхностни обаче. Две неща най-вече са особено натрапчиви, а те са свързани помежду си. Едното е постоянното мантрично повтаряне на заклинанието “правене на наука”. Навсякъде постоянно разни, както се казва “пачалиски”* обсъждат кой правел наука и кой не, все едно говорят за правене на сирене или пък дори на машинни елементи. Трябва да бъдем по-предпазливи към такива занаятчийски термини, струва ми се. Другото е пак многократно повтаряното “ние плащаме (за наука, чрез данъците) и искаме да видим предмета на това плащане”. – Всички плащаме за нещо, макар не винаги да имаме пряка полза и нужда от него, обществото затова е “общностно”. Всички плащат пенсионни осигуровки, без да им се гарантира че когато се пенсионират (ако стигнат до такава възраст въобще) ще ползват средствата, който са внасяли. Когато плащам здравна осигуровка, но не ходя на лекар не давам ли парите си за нещо, което не виждам/ползвам, но все пак спомагам някой друг да може да го ползва. Става въпрос за различни потребности. Такава е системата,  която се крепи на държавно санкционираната солидарност. Обобщаващо е кресливото, пробутвано навсякъде мнение за организирането на науката на пазарен принцип. Проблемът е, че сега тук, под  влияние на общностната тенденция в Европа, се импортират изкуствено механизми и инструменти за ръководене на науката, които са разработени и утвърдени в общества с работеща и силна пазарна икономика. При това и там не става въпрос за някакво базово финансиране, а просто за възстановяване на разходите, т.е възстановяването на вече вложения в изследването капитал (който очевидно предварително трябва да е бил наличен за изследователските организации). В една икономика “на системи” (валутен борд), която е на последно място, не само в Европейския съюз, да се говори за пълно обвързване на науката с бизнеса си е направо цинично. Първо трябва да се създадат условията и тогава да се подражава. Но така е при формалните подходи и аргументите на “бръснарската философия”, която явно е присърце на мнозина у нас.

*  т.е. специалисти, но не съвсем.