ΥΠΟΜΝΗΜΑΤΑ

В началото на “Критика на циническия разум” Петер Слотердайк дава накратко обяснение относно повода за написването на книгата. Както отбелязва – обясненние за написването на една така обемиста книга във време когато дори далеч по-малките книги трудно носят някакъв смисъл (закачка в Kантов стил). С голяма доза ирония и сарказъм Слотердайк говори за формалността на честванията на големите философи (в случая на Кантовата “Критика” през 1981-ва). Развесели ме  обаче един “сантиментален” пасаж, който, макар да се отнася за Кант, би могъл да послужи за разсъждение върху съдбата на всяко философско учение и за адекватността на неговите последователи.

Ще нахвърлям накратко този абзац, в който фантазния експеримент е предположил вече появата на самия Кант при празничното честване на основопологащата му книга:
“Кой би могъл да излезе напред, за да даде на Кант обобщение на историята след 1795, годината в която философът публикува своето есе “За вечният мир”? Кой би имал самообладанието да го информира за състоянието на Просвещението – еманципирането на човечеството от “самоналожената зависимост”? Кой би бил толкова фриволен, че да му обясни Марксовите “Тезиси за Фойербах”? Представям си, че блестящият хумор на Кант би ни помогнал да излезем от това смайващо състояние. Той е бил преди всичко човек на късния осемнадесети век, когато дори рационалистите не са били все още толкова строги, колкото някои днес, които претендират да са така разкрепостени.”
Слотердайк. Критика на циническия разум, Предговор, с. ХХХ.

Та, кой би се осмелил да се изправи пред философа…

Една приятна изненада е отварянето на сайта nietzschesource.org. Проект, доколкото разбрах спонсориран от Европейската комисия и няколкото големи фондации, а самият сайт е хостван при École normale supérieure. В сайта (разработен на четири езика – немски, английски, френски и италиански) е публикувана дигитализирана версия на пълните събрани съчинения на Ницше, а в добавка и скенирани копия от ръкописите и работните му бележници. Интересното е, че всички произведения са публикувани под Криейтив Комънс лиценз (“Attribution, Non-Commercial, Share-Alike”). След проекта за изграждане на Ницшев документен център, това вече е втората голяма стъпка за подпомагане на изучаването и разпространението на философията на Ницше в Европа.

Интро. Поради стечение на обстоятелствата напоследък се наложи да работя под М$ Windows (този бъг към момента е фиксиран). Реших да компенсирам този “опит” като сложа някои от познатите ми програмки – VLC, Pidgin. По-късно разбрах за проекта на KDE за Windows (windows.kde.org) и реших да го пробвам (като стар, но поразочарован напоследък фен на тази работна среда, понастоящем Gnome потребител).
Накратко. Идеята е любопитна, изпълнението не е лошо. Сваля се един малък инсталатор, който в серия от въпроси – за избора на огледалните сървъри, версията на KDE 4 и типа на програмите за инсталиране – за около 10-на минути, вкарва KDE усещане в win-a.
Обща оценка. Бърза инсталация, основен набор от KDE приложения, бавно стартиране и действие на програмите (все пак на не много добра машина). От малкото неща, които пробвах Kopete се представи най-добре, файловият маниджър Dolphin също. За съжаление не съм виждал толкова за-бавен Konqueror, много бавно стартиране и още по-бавно зареждане на страниците. Като цяло създава се усещането за работа на уиндоуските приложения под Wine. Положителен е факта, че инсталацията на KDЕ не се бърка в регистрите на Windows-a. Съответно влизането в Control panel и търсенето в Add/Remove Programs е безрезултатно, но пък може много лесно да се премахне, само чрез изтриването на директорията C://Program Files/KDE.
Извод. Относно този проект на KDE за Windows. Не е зле да се улеснява работата на хората, който нямат избор в каква среда да работят, като се даде възможност за ползване на свободен софтуер, в случая на KDE програми. За всички останали, които могат да избират остава просто една бърза инсталация на някое GNU/Linux дистро, като едно добро решение.