Sternerwartung
Случи се едно малко музикално чудо. За първи път в България бяха представени произведения на Фридрих Ницше и Борис Пастернак, в изпълнение на Ален Кремски. Не всеки ден може да се чуе на живо музика от философи (a propo Пастернак е бил ученик на Херман Коен в Марбург). За радост една значителна част от програмата включваше творби на Ницше, общо 5 - Heldenklage, Ungewitter, Unendlich, Im Mondschein auf der Puszta, Sternerwartung. Наименованието на рецитала – “В очакване на звездата”, също беше заимствано от едноименното клавирно произведение на Ницше от 1861-ва. Освен това в програмата бяха включени още произведения от Лист и Вагнер, както и две композиции на самия Кремски. Идеята на концерта беше представянето на едно музикално пътешествие, като Кремски беше помолил предварително да не се аплодира между пиесите, за да не се накъсва музиката. Излишно е да се отбелязва виртуозността на изпълненията и импровизациите. Мисля, обаче, че няма да е зле да се спомене това, което Ален Кремски казва за музиката на Ницше, тъй като все още за мнозина това е ако не табу, то поне една доста смътна тема – “Ницше е композирал много. Творбите му са странни, с красива хармония и невероятно чувство за мелодия. Бил е на голяма почит заради таланта си на композитор, пианист и импровизатор. Неговата музика следва свои собствени пътища и не винаги се подчинява на каноните, преподавани в консерваториите. Именно на това се дължи техният особен чар. Това е музика ту носталгична и меланхолична, ту слънчева и лъчезарна, която разкрива една ярка и непозната страна от личността на Ницше.” – Така рече майсторът.
P.S. Самият Кремски се увлича по Изтока и освен на пиано свири на различни ударни инструменти, вж. повече тук и тук.
