Вече започнаха да се появяват коментарите по централните (централизираните) медии за днешните събития в София. Естествено, акцентът е върху провокациите и инсценирания вандализъм. Най-жалкото от това е, че чрез преекспонирането на тези елементи се прехвърлят изводи към съвсем други теми, засягащи личната свобода. Няма да се учудя ако в следващите дни масово се прокарат мнения на “значими анализатори” за забрана и ограничаване на правото на протест (както са го мислили наскоро в парламента), за пълно разрешение за следене в интернет (понеже това видите ли бил първия протест организиран чрез интернет, а то  какво стана) и още подобни тоталитарни мисловни атавизми. За мен и не само, днешното събитие беше неясно послание като съдържание, цели и субекти, което обаче автоматично му даде възможност да бъде всякак манипулирано, подменяно, разигравано и сетне тълкувано. В скълъпените новинарси емисии, гледайки отстрани и на моменти без звук, всичко е представено сякаш е някакъв нагъл сценарии, за сметка на онези, които доброволно и да кажа простосърдечно се включиха за масовката и поеха щетите. Но както се казва по тези ширини – битият си е бит, а… другото е статистика. Това, което обаче се видя според мен показа един симптом, или поне даде възможност за проявата му. Днес ние не сме свободни, няма реална политическа свобода в социалното, хората всекидневно потискат това чувство, заменяйки го с някакви сурогати, потопени в омаята на консумизираното оглупяване. Потискането на това усещане избива в такива събития като днешното, изиграно на фона на насилието и полицейските репресии. Мисленето през парадигмата на тоталитаризма/абсолютизирането на държавата все още гради властовите центрове в обществото, макар и под нови имена, в една демокрация  à la chinoise. Иначе протестите ще продължат, вероятно.  Но, както се казваше в една реклама… абе не ме вкарвай в нек’ви филми бе, братле!