За да започна категорично – Кийт Емерсън направи един невероятен концерт в Античния театър. Както се казва получихме това, за което бяхме отишли в топлата пловдивска неделна привечер. Влизайки в театъра и попивайки от древната атмосфера, инструментите вече очакваха да бъдат включени в изключителното шоу, което предстоеше. След една недълга овертюра най-накрая чухме и преветствието, което всички очаквахме – Welcomeback My Friends To The Show That Never Ends… размазващо… Емерсън показа всичко най-добро от богатата си инструментална, музикална и техническа култура, в един типичен за ELP мощен електронен саунд, включително първичните басови звуци на архивния Moog syinthesizer, които отначало може би на някой са им прозвучали като технически дефект, но всъщност разцепиха из основи древните основи на театъра. Останалите членове на бенда също се представиха подобаващо, като трябва да се отбележи доброто вокално включване на китариста Марк Бониля (от школата на Запа), който доста плътно покриваше изпълненията на Грег Лейк, включително и в типично “Лейкските” парчета като Lucky Man и From the Beginning. Емерсън беше подбрал една смеска от класическите стари парчета на ELP, нови аранжименти на някой от тях, както и две-три нови неща, като сред тях може да се отбележи една нова преработка върху аржентинския композитор Хинастера, който явно доста допада на Емерсон след като това е втората негова композиция, която той обработва, след епичната Toccata от 1973-та. Накрая на продължилия 2 часа и половина(!) концерт Емерсън ни отвя с Fanfare for the Common Man, след което цялото “висене” във влака към София беше само като финала на един хипнотичен транс.