ΥΠΟΜΝΗΜΑΤΑ

Явно някои още не могат да преживеят Хайдегер или поне да осмислят, т.е. да се отнесат съзнателно към философията му. Тези някои всъщност са отвъд Атлантика и последното не е някаква изненада за изкушените от философията. Когато нямаш теоретични съображения и аргументи срещу някого, естествено прибягваш до аргументи ad hominem – любим похват за оборване на теоретични положения в някои тоталитарно структурирани общности. Ироничното тук е, че този тип аргументация и критика се ползва от хора, които наблягат на “тоталитарното” минало на Хайдегер. Става въпрос  за събитията около излизането на английския превод на една вече поостаряла книга върху Хайдегер на Емануел Файе (Heidegger, l’introduction du nazisme dans la philosophie, 2005), в която се изследват Хайдегеровите семинари 1933-35г. и се правят генерални изводи за тоталитаризма на цялата негова философия. Тук няма да се спирам върху тезите на Файе, които достигат до съвсем цинично “демократичното” предложение книгите на Хайдегер да се извадят от отделението за хуманитаристика и философия в библиотеките и да се преместят в раздел “История на национал-социализма”. Все пак в края на ноември споменатият английски превод беше публикуван, а  покрай това, “зад океана”, се разгърна цяла една дискусия “за и против Хайдегер”. Мисля си, че тази дискусия представлява не толкова интерес от съдържателната си страна, аргументите и темите в нея са пределно изтъркани, позабърсани от прахта и чисто философски безинтересни. По-скоро тя е интересна като симптом, показващ доколко някои философски общности са способни, въпреки претенциите си, да мислят за философията философски (показателно тук е сдържаното, премерено и леко иронично отношение към този дебат в поместената в Die Welt статия). Сякаш пълнолетието на духа (казано с думите на Кант) за философската култура отвъд Атлантика, все още не е настъпило (въпреки разните прагматистки, аналитични и т.н. нагласи). Затова ми се струва уместно да се повтори в този контекст и изказаният от Русо призив: Sors de l’enfance, ami reveille toi! - пък който има уши да слуша…

За архивирането на дебата, следва хронологично изброяване:
18.10: Carlin Romano – Heil Heidegger!
30.10: Ron Rosenbaum – The Evil of Banality
01.11: Damon Linker – Why Read Heidegger
08.11: Patricia Cohen – An Ethical Question: Does a Nazi Deserve a Place Among Philosophers?
27.11: Tim Black – Why they’re really scared of Heidegger
Резюме – 15.12: Hannes Stein – Braucht die Philosophie den Nazi Heidegger? (Die Welt)